Здравейте,

Казвам се Свилен Николов, собственик и управител на Ъпгрейд Бюро ЕООД. Занимавам се с различни онлайн проекти от над 10 г. През 2016 г. разглеждах бижута или по-точно висулки останали от нестартирал онлайн магазин за бижута. В този момент ми хрумна, че може да преработя тези висулки на луксозни ключодържатели и по-този начин да ги представя на един много по-малко наситен пазар. Идеята ми беше по-скоро да експериментирам отколкото да печеля пари. Исках да тествам пазара. Тогава започнах да търся „рингчета“ с които да комплектовам висулките. Исках нещо по-качествено и по-различно. В един блог за джаджи попаднах на статия за freekey. Freekey е продукт, който е много прост, но разликата от обикновено „рингче“ за ключодържател, е че с малък натиск на определено място той се отваря без да има нужда от нокти и.т.н. Веднага писах на Erik von Schoultz, собственик и основател на компанията Drosselmeyer Design Group AB от Швеция. За моя изненада Ерик откликна и ми прати колет от Швеция. Тук е мястото за малко лирическо отклонение – улесних го като прерових целия сайт на шведските пощи и намерих най-изгодната услуга в случая и му пратих информацията. Може би това е изиграло някаква роля. Не обърнах внимание на другите продукти от портфолиото, но все пак Ерик ми прати една орехотрошачка. Пак не обърнах внимание – казах си – ок, скъпа е, какво ли ще е толкова по-различна. Дни преди да получа колета си купих няколко килограма лешници и евтина орехотрошачка тип клещи от хипермаркет. Седнах да чупя лешници. След 30 минути пръстите ми бяха целите в кръв – не преувеличавам, тъй като нямах опит, успявах на всяко стискане да си прищипя някой. Болеше ме цялата ръка, при това дланта, там където натисках ме боля дни след това от нуждата да натискам силно. Цялата стая беше в черупки, които бяха хвърчали във всякакви посоки. Резултатът беше малка купичка с натрошени ядки и много изгубено време и болка. Изобщо, отказах се да продължа и ме хвана яд, че съм купил 3кг лешници. Няколко дни след това пристигна колет от Швеция. С нетърпение отидох в местния клон, тъпеливо изчакаш на опашката и бързо пренесох малкото кашонче у дома. За съжаление се оказа, че freekey не е подходящ продукт за моя проект ( в момента работим с Ерик над нова версия ), но реших все пак да пробвам орехотрошачката. Уау, просто бях зашеметен. Толкова лесно, лесно…все едно се качвах на първата си западна кола след ладата на баща ми или пък сменях черно-бял телевизор с цветен с 150 канала, или пък имах за първи път Интернет у дома! Ей такова беше усещането. Лек натиск и черупката поддава, обръщам конуса и изсипвам съдържанието му в ръката си, няма боклуци, няма пришки, няма болка. Има разлика, повярвайте ми. 3те килограма лешници се стопиха за седмици. Освен това след малко тренировки открих и как да вадя цели орехови ядки освен цели лешникови такива. Пробвах и с кайсиеви костилки и с бадеми. Орехотрошачката вършеше перфектна работа. Почувствах се истински щастлив, че съм я открил и че я има изобщо. Държах нещо наистина стойностно в ръцете си. Въодушевено писах обратно на Ерик. Заговорихме се, оказа се че си търсят някой да им помага с онлайн развитието на фирмата, което пък беше нещо в което аз имам дългогодишен опит. След по малко от месец бях на самолета за Стокхолм. Започнахме да работим заедно и взех правата за България и Румъния – пазари на които нямаха дистрибутори.